Вали, с месеци вали.
Дъждът ума ти замъгли.
Пороен и студен,
той държи те в плен.
Но не - не е дъжд обикновен,
а от твоя болен мозък сътворен.
Ти виждаше преди красота във всичко,
представяше си как се рее
и младее и света владее...
Превръщаше с въображението си пъстро -
всяка бодлива къпина в бляскава картина...
Ах, колко отдавна беше това, ...