Така чаках онзи миг,

в който с теб ще

се слея, пред Бога,

така копнея.

Чаках да пристъпи към мен в бяло

онзи ангел - душа,

с който бях се слял в цяло.

Виждах слънцето как грее

на твоята свята гръд,

знаех, че то и Луната се карат,

кой ще свети над Земята

докато ти пристъпваш в позлата.

Галех устните ти с пръсти

в моите мечти изкусни,

а от алената плът тогава

бликала е кръв.

Със стомана хладна ти

освободила си сърцето

кръв бледно червена е

изгонила тъгата от лицето.

Вярвах сляпо, че със същия

плам ме обичаш,

а сега

отвъд живота с ръце,

прострени за прегръдка

към своето откраднато сърце

                                                                       тичаш.