May 13, 2007, 4:57 PM

Пропасти

  Poetry
1.1K 0 0

Така чаках онзи миг,

в който с теб ще

се слея, пред Бога,

така копнея.

Чаках да пристъпи към мен в бяло

онзи ангел - душа,

с който бях се слял в цяло.

Виждах слънцето как грее

на твоята свята гръд,

знаех, че то и Луната се карат,

кой ще свети над Земята

докато ти пристъпваш в позлата.

Галех устните ти с пръсти

в моите мечти изкусни,

а от алената плът тогава

бликала е кръв.

Със стомана хладна ти

освободила си сърцето

кръв бледно червена е

изгонила тъгата от лицето.

Вярвах сляпо, че със същия

плам ме обичаш,

а сега

отвъд живота с ръце,

прострени за прегръдка

към своето откраднато сърце

                                                                       тичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...