Пропилян живот
Умираш ти, очите ти загасват.
Студени устни лекичко трептят.
Отиваш си - за мене туй е ясно
и сълзи в очите ти блестят...
Аз зная, че светът е мрачен,
животът - подъл и лъжлив.
Да, знам, но не това е начинът
да се превърнеш в човек щастлив.
Ти виждаш сам, как дрогата
превръща те в нещастник ням.
И на смърта робата,
която ти надяваш сам.
И шепнеш с последни сили
към мене някакви слова
"Сбогом, приятелю любими"
Наведена над теб мълвя.
Не плача вече аз,
защото ти сам живота проигра.
При себе си повика злото -
шестнадесетгодишен ти умря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
това е първото стихотворение, което пиша, но ще има и още. Надявам се и те да ви харесат. 
