my_immortal (Йоана)
1 6
Feb 26, 2008, 10:05 PM

Пропилян живот 

  Poetry » Other
1301 0 8

Умираш ти, очите ти загасват.

Студени устни лекичко трептят.
Отиваш си - за мене туй е ясно

и сълзи в очите ти блестят...
Аз зная, че светът е мрачен,

животът - подъл и лъжлив.

Да, знам, но не това е начинът

да се превърнеш в човек щастлив.

Ти виждаш сам, как дрогата

превръща те в нещастник ням.

И на смърта робата,

която ти надяваш сам.

И шепнеш с последни сили

към мене някакви слова

"Сбогом, приятелю любими"
Наведена над теб мълвя.

Не  плача вече аз,

защото ти сам живота проигра.
При себе си повика злото -

шестнадесетгодишен ти умря.

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С уважение към девойката, но този стих не е нейно творение. Когато бях на 12, тоест преди 14 години моята леля ми подари нейн сборник със стихове и спомени. Там го имаше написан...помня го наизуст толкова години вече и може би е и бил причината никога до сега да не опитам нито цигара, камо ли наркотик... не ми допада идеята да се плагиатства..поне нека се извини!
  • Благодаря на всички за хубавите коментари това е първото стихотворение, което пиша, но ще има и още. Надявам се и те да ви харесат.
  • Разтърси ме!жестоката истина!Поздрав за силния стих!
  • Познавам тази болка и нищо не може да я заличи. Прегръдки!
  • Жестоко е... Болезнена истина!
    Стихът ми хареса! Добре дошла, Йоана!
  • Много тъжно!Прегръдки!
  • Прекрасно е,но е много тъжно,разчувства ме...!Прегръдки Йоана!
  • това ме разтърси много е силно.
Random works
: ??:??