Пропуснат миг
Осъмнаха молитви непрошепнати
във болката на утринната тишина.
Сбогуваха се мисли неизречени -
под свода на запусната мечта.
Далече в мрака пак ехти
умората от бъдеще мъждиво.
В безвремието на пропуснат миг кънти
абсурдът на отминалите дни.
във болката на утринната тишина.
Сбогуваха се мисли неизречени -
под свода на запусната мечта.
Далече в мрака пак ехти
умората от бъдеще мъждиво.
В безвремието на пропуснат миг кънти
абсурдът на отминалите дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены
