Пропуснат миг
във болката на утринната тишина.
Сбогуваха се мисли неизречени -
под свода на запусната мечта.
Далече в мрака пак ехти
умората от бъдеще мъждиво.
В безвремието на пропуснат миг кънти
абсурдът на отминалите дни.
© Велин Евстатиев All rights reserved.
