krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
30 июн. 2015 г., 11:26

Прошепнато 

  Поэзия » Любовная
1080 1 15

От вълнолома на деня се взирам

в най-сините очи на юли

и търся погледа ти, реещ се

в прегръдките на бриза.

До залеза остава

една въздишка време

и куп послания, дочути

от шепота на раковините.

 

В легатото на вятъра

сега се свиват едва,

едва отронени признания.

Диезите внезапни на замисления дъжд

неориентирано проглеждат

през блузата крайбрежна на следобеда,

а към кея на надеждата

възторжено накуцва

идеята ми за безкрайна обич…

 

Дими лулата… и между капките изписва

най-трудното признание…

© Красимир Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Очарова тази възторжено накуцваща идея...
    Поздравления!
  • а към кея на надеждата
    възторжено накуцва
    идеята ми за безкрайна обич…

    Красиво си го казал!
    Нека идеята стане реалност!
  • !


    https://www.youtube.com/watch?v=40G2tALI-ps&index=19&list=UUX8ewNLHvXWCByp1HLvMHpg
  • Адмирации! Проникновено и тънкострунно въздействие! За мен беше интересно,че Ви открих...
  • прекрасно е.... и моите аплодисменти..

    цъфти пак
    синчецът във топлия ирис на юли
    с усещане странно и мило
    че някой и нещо отново се връща
    и нечии стъпки
    светулчено светят в тревите...
  • Да! "Най-трудното признание" пред себе си, че... не можем без Нея - Проклетницата....Каквото и да правим, всичко свързваме с Нея!
    Поздрави, Моряко!!
  • към кея на надеждата
    възторжено накуцва
    идеята ми за безкрайна обич…

    Прекрасно! И много морско! Честит Джулай морнинг, Краси!
  • Прошепнато, но достига направо до сърцето...
    Привет!
  • Накуцва, но възторжено. Чаровница е идеята ти!
  • Рисуваш една картина на юли в си мажор, Краси! Наистина юли е синият месец. Отлично си отбелязал това. Импонира ми грациозната ти и нестандартна образност, като цяло. Поздравления!
  • И намирисва на море..., - думите нежни, вятърът отнесе с много фантазия и умиление...!!!
    "В легатото на вятъра
    сега се свиват едва...,
    едва отронени признания.
    Диезите внезапни на замисления дъжд
    неориентирано проглеждат
    през блузата крайбрежна на следобеда...,'
  • Признание пред кого? Признанията пред нас самите са най–последни и наистина най–трудни...Болят в повечето случаи. Харесва ми тази недоизказаност в стиховете ти.Ти просто ги прошепваш, а ние да си ги интерпретираме както ни идва отвътре!
  • Привет, Краси! Това: "... възторжено накуцва идеята ми за безкрайна обич" печели приза за картинна представа на деня ми. Уж би трябвало да е гротескна, но всъщност е толкова умиляваща!
  • "Една въздишка време"-колко музика
    и образи различни е събрала.
    А залезът е събирателна от чувства
    и само някои от тях на глас признава...

    Аплодисменти, Краси!
  • Трудна работа са признанията, но... кой знае, може би резултатите си заслужават Поздрави, Краси!
Предложения
: ??:??