От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава
една въздишка време
и куп послания, дочути
от шепота на раковините.
В легатото на вятъра
сега се свиват едва,
едва отронени признания.
Диезите внезапни на замисления дъжд ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up