От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава
една въздишка време
и куп послания, дочути
от шепота на раковините.
В легатото на вятъра
сега се свиват едва,
едва отронени признания.
Диезите внезапни на замисления дъжд ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up