Прошепнато
От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава
една въздишка време
и куп послания, дочути
от шепота на раковините.
В легатото на вятъра
сега се свиват едва,
едва отронени признания.
Диезите внезапни на замисления дъжд
неориентирано проглеждат
през блузата крайбрежна на следобеда,
а към кея на надеждата
възторжено накуцва
идеята ми за безкрайна обич…
Дими лулата… и между капките изписва
най-трудното признание…
© Красимир Чернев All rights reserved.
