Снежни клони - жално надвесени
от лапи на протяжна зима,
сграбчени в обятия на преспи
и бяла симфония ранима...
Чезнеща мелодия бленувана,
със звуци от невидим оркестър,
без думи, със израз погубена,
от земята, топящ се бестселър...
И политат покорно и мислите,
като снежния облак покаян,
със прошепнати думи разлистени,
с ново звездно начало в безкрая.