6 мар. 2011 г., 20:17

Прошка

1.5K 0 7

             ПРОШКА

От никой прошка не взимам.
На никой прошка не давам.
Да съди Бог грех, ако имам,
и ме наказва, що заслужавам.


В живота за нищо не жаля.
Душата си чиста  опазих.
Любов между хората паля,
в калта на порок не нагазих.

Тя - прошката, лесно се дава
и лесно се взема с двуличност.
Човек си сам заслужава
да е грешник или личност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесах, честит празник
  • do sunffloers Благодаря, ти ! Поздрав от сърце!

    do Neprili4na Така е човек сам винаги може да предотврати грешки, за да не се налага да иска прошки. Северни поздрави

    do rumpel Цял живот все нещо прощаваме и идва момент, когато сами се изхабяваме и не можем да прощаваме. Засичаме! Горещи поздрави, Руми от мен и Севера!

    do Barona38
    Радвам се, на коментара ти! С много приятелски и искренни чувства към теб и прекрасните ти стихове!

    do ekstasis Благодаря, ти с топла прегръдка! Ами , аз така мисля,че само Бог може да ни съди и нашата съвест,а това извинения и прошки ми звучат малко изкуствено.

    do mariniki
    Да, когато се касае за малки грешки по невнимание в ежедневието винаги възпитанието повелява да се извиним на момента.Но има неща , които умишлено и системно се натрупват върху нас от хора без сърце. За тях казвам,че не може да се прощава, тъй като са станали хронични.
    Поздрави и приятен Празник!

    do antoan1antoan

    Благодаря,ти за коментара и разбирането на въздържание за прошки при които не може да се прощава. Много ми хареса коментара ти! Желая ти прекрасен ден и много радост в него!
  • няма безгрешни, Лидия...
    но прошка се дава и взима само със сърцето...и само тогава
    носи свобода на духа и ни дава сили да продължим напред..
    сърдечен поздрав...
  • Много силен стих!
    Поздрави, Лидия
  • Поздрави, Лидис! Барона

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...