Mar 6, 2011, 8:17 PM

Прошка

  Poetry » Other
1.5K 0 7

             ПРОШКА

От никой прошка не взимам.
На никой прошка не давам.
Да съди Бог грех, ако имам,
и ме наказва, що заслужавам.


В живота за нищо не жаля.
Душата си чиста  опазих.
Любов между хората паля,
в калта на порок не нагазих.

Тя - прошката, лесно се дава
и лесно се взема с двуличност.
Човек си сам заслужава
да е грешник или личност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесах, честит празник
  • do sunffloers Благодаря, ти ! Поздрав от сърце!

    do Neprili4na Така е човек сам винаги може да предотврати грешки, за да не се налага да иска прошки. Северни поздрави

    do rumpel Цял живот все нещо прощаваме и идва момент, когато сами се изхабяваме и не можем да прощаваме. Засичаме! Горещи поздрави, Руми от мен и Севера!

    do Barona38
    Радвам се, на коментара ти! С много приятелски и искренни чувства към теб и прекрасните ти стихове!

    do ekstasis Благодаря, ти с топла прегръдка! Ами , аз така мисля,че само Бог може да ни съди и нашата съвест,а това извинения и прошки ми звучат малко изкуствено.

    do mariniki
    Да, когато се касае за малки грешки по невнимание в ежедневието винаги възпитанието повелява да се извиним на момента.Но има неща , които умишлено и системно се натрупват върху нас от хора без сърце. За тях казвам,че не може да се прощава, тъй като са станали хронични.
    Поздрави и приятен Празник!

    do antoan1antoan

    Благодаря,ти за коментара и разбирането на въздържание за прошки при които не може да се прощава. Много ми хареса коментара ти! Желая ти прекрасен ден и много радост в него!
  • няма безгрешни, Лидия...
    но прошка се дава и взима само със сърцето...и само тогава
    носи свобода на духа и ни дава сили да продължим напред..
    сърдечен поздрав...
  • Много силен стих!
    Поздрави, Лидия
  • Поздрави, Лидис! Барона

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...