5 дек. 2013 г., 23:23

Прошка

1K 0 1

Пустош, празнота и огън,
следи димящи, парещи очи.
Кълба от пушек, мирис на отрова,
проклятие и вик незаглушим.

Молба за помощ
Божия забрава,
молба за прошка
грях неопростим.
Душа окървавена
жива рана
и болка силна,
мрак... и три злини.
Пуста гордост, всяческо достойнство.
луда завист, слабост и лъжа.
Присмех, помен неподаден... -
После нищо... прах и самота...

Живот изминал
– собствено признание,
смирение,
наведена глава.
малък лъч и плахо осъзнание,
проглеждане и  истинска сълза.

Плахи стъпки, дадено причастие,
ръка протегната, проправен път.
Душа, спасение. Отронено съгласие,
прегръдка топла
и отминал сън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Пидева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...