5 дек. 2013 г., 23:23

Прошка

1K 0 1

Пустош, празнота и огън,
следи димящи, парещи очи.
Кълба от пушек, мирис на отрова,
проклятие и вик незаглушим.

Молба за помощ
Божия забрава,
молба за прошка
грях неопростим.
Душа окървавена
жива рана
и болка силна,
мрак... и три злини.
Пуста гордост, всяческо достойнство.
луда завист, слабост и лъжа.
Присмех, помен неподаден... -
После нищо... прах и самота...

Живот изминал
– собствено признание,
смирение,
наведена глава.
малък лъч и плахо осъзнание,
проглеждане и  истинска сълза.

Плахи стъпки, дадено причастие,
ръка протегната, проправен път.
Душа, спасение. Отронено съгласие,
прегръдка топла
и отминал сън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Пидева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...