5.12.2013 г., 23:23 ч.

Прошка 

  Поезия » Философска
771 0 1

Пустош, празнота и огън,
следи димящи, парещи очи.
Кълба от пушек, мирис на отрова,
проклятие и вик незаглушим.

Молба за помощ
Божия забрава,
молба за прошка
грях неопростим.
Душа окървавена
жива рана
и болка силна,
мрак... и три злини.
Пуста гордост, всяческо достойнство.
луда завист, слабост и лъжа.
Присмех, помен неподаден... -
После нищо... прах и самота...

Живот изминал
– собствено признание,
смирение,
наведена глава.
малък лъч и плахо осъзнание,
проглеждане и  истинска сълза.

Плахи стъпки, дадено причастие,
ръка протегната, проправен път.
Душа, спасение. Отронено съгласие,
прегръдка топла
и отминал сън...

© Мариела Пидева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??