28 апр. 2013 г., 10:47  

Прошка

904 0 0

Още мойто тяло за любов от теб е зажадняло

и от твоите ръце иска да отпива цяло.

Но навън се сипе дъжд, както в моята душа,

дъжд от стрели, които в мене бавно се забиват,

а от тях боли ли и боли!

 

И до мене ти да спреш е сякаш невъзможно,

други сме - уви!... заради хорски клевети!

И да искам да забравя - не искам, не мога, защото

искам всичко като книга да разтворя!

И раните си да затворя!

 

А  ако някой ден се срещнем мили,

нека бъдем честни и да кажем,

кой невинен и грешен беше,

и да  не забравяме, че в любовта винаги е било така,

в нея всеки има по-мъничко своята вина, все пак

никой не е съвършен или пък безгрешен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Аврамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...