Още мойто тяло за любов от теб е зажадняло

и от твоите ръце иска да отпива цяло.

Но навън се сипе дъжд, както в моята душа,

дъжд от стрели, които в мене бавно се забиват,

а от тях боли ли и боли!

И до мене ти да спреш е сякаш невъзможно,

други сме - уви!... заради хорски клевети!

И да искам да забравя - не искам, не мога, защото

искам всичко като книга да разтворя!

И раните си да затворя!

А  ако някой ден се срещнем мили,

нека бъдем честни и да кажем,

кой невинен и грешен беше,

и да  не забравяме, че в любовта винаги е било така,

в нея всеки има по-мъничко своята вина, все пак

никой не е съвършен или пък безгрешен!