Apr 28, 2013, 10:47 AM  

Прошка 

  Poetry » Love
743 0 0
Още мойто тяло за любов от теб е зажадняло
и от твоите ръце иска да отпива цяло.
Но навън се сипе дъжд, както в моята душа,
дъжд от стрели, които в мене бавно се забиват,
а от тях боли ли и боли!
И до мене ти да спреш е сякаш невъзможно,
други сме - уви!... заради хорски клевети!
И да искам да забравя - не искам, не мога, защото
искам всичко като книга да разтворя!
И раните си да затворя!
А ако някой ден се срещнем мили,
нека бъдем честни и да кажем, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Аврамова All rights reserved.

Random works
: ??:??