Mimoza20 (Мария Николова)
13 123

30 сент. 2016 г., 07:47

Прошка

Поэзия » Любовная

763 0 2

Няма място в сърцето ми за прошка

Сто и десет пъти ти прощавах досега

Започнах да броя откакто сняг валя

След тази смелост, заживях сама!

Тя, прошката се дави в сърцето

Завличайки със себе си и обичта

Не мога дъх изцяло да поема

Измяната погубила е верността.

Стоиш до мене весел и лъжовен

Говориш ми объркано и с ръка

Набързо слагаш якето и шала

Бързичко излизаш от дома...

От утре друга ще прощава

Де да имаше и тя Сърце

Думите й тежък камък

Захвърлен бе по нашето дете!

Ще запаля свещ, за помен

Застиваща е твоята душа

В мен ридае тъжен спомен

Оставя по лицето ми следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬