Sep 30, 2016, 7:47 AM

Прошка

  Poetry » Love
762 0 2

Няма място в сърцето ми за прошка

Сто и десет пъти ти прощавах досега

Започнах да броя откакто сняг валя

След тази смелост, заживях сама!

 

Тя, прошката се дави в сърцето

Завличайки със себе си и обичта

Не мога дъх изцяло да поема

Измяната погубила е верността.

 

Стоиш до мене весел и лъжовен

Говориш ми объркано и с ръка

Набързо слагаш якето и шала

Бързичко излизаш от дома...

 

От утре друга ще прощава

Де да имаше и тя Сърце

Думите й тежък камък

Захвърлен бе по нашето дете!

 

Ще запаля свещ, за помен

Застиваща е твоята душа

В мен ридае тъжен спомен

Оставя по лицето ми следа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...