Прошка

Sep 30, 2016, 7:47 AM

Poetry » Love

566 0 2

Няма място в сърцето ми за прошка

Сто и десет пъти ти прощавах досега

Започнах да броя откакто сняг валя

След тази смелост, заживях сама!

Тя, прошката се дави в сърцето

Завличайки със себе си и обичта

Не мога дъх изцяло да поема

Измяната погубила е верността.

Стоиш до мене весел и лъжовен

Говориш ми объркано и с ръка

Набързо слагаш якето и шала

Бързичко излизаш от дома...

От утре друга ще прощава

Де да имаше и тя Сърце

Думите й тежък камък

Захвърлен бе по нашето дете!

Ще запаля свещ, за помен

Застиваща е твоята душа

В мен ридае тъжен спомен

Оставя по лицето ми следа!

Please sign in with your account so you can comment and vote.