Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
Sep 30, 2016, 7:47 AM

Прошка

  Poetry » Love
754 0 2

Няма място в сърцето ми за прошка

Сто и десет пъти ти прощавах досега

Започнах да броя откакто сняг валя

След тази смелост, заживях сама!

 

Тя, прошката се дави в сърцето

Завличайки със себе си и обичта

Не мога дъх изцяло да поема

Измяната погубила е верността.

 

Стоиш до мене весел и лъжовен

Говориш ми объркано и с ръка

Набързо слагаш якето и шала

Бързичко излизаш от дома...

 

От утре друга ще прощава

Де да имаше и тя Сърце

Думите й тежък камък

Захвърлен бе по нашето дете!

 

Ще запаля свещ, за помен

Застиваща е твоята душа

В мен ридае тъжен спомен

Оставя по лицето ми следа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0