18 янв. 2008 г., 16:16

Прошка

1.3K 0 24
 

                                                                                            В памет на свекърва ми.

                                                                                            Почивай в мир... 
 

Лицето бледо и безмълвно...

навред е болка и тъга...
Душата с ангели полита -
те водят я към вечността...
Защо не можеме приживе
да се обвием със любов?
Души на светло да политнат,
а не под тъмен бял покров?... 
Успяхме ли да си простиме?
Какво делихме, за какво?
Защо, за Бога, не открихме
надежда в мъдростта, защо?
От Господа поисках прошка
за мойте мънички вини...
Не бях тъй мъдра като днеска.
Прости ми, моля те... и ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ,,Защо не можеме приживе
    да се обвием със любов?
    Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?...''

    Колко точно казано-покров който разделя светлината и тъмнината, живота и смърта. Да, защо ли винаги когато има край се сещаме за прошката и забравяме за болката? А не е ли можело да мине без болка? Какво делиме преживе? Какво взимаме след това?
    Силен, много силен е стиха ти, Криси и страшно мъдър!
    Поздравления за тази сила!
    Прегръщам те!

    п.п. А къде ли съм бляла, че чак сега го виждам?
  • Много силен стих!

    Защо не можеме приживе
    да се обвием със любов?
    Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?...

    Много мъдри думи ,пропити с много болка !
    Поздрав ,Криси!

  • Успяхме ли да си простиме?
    Какво делихме, за какво?
    Защо, за Бога, не открихме
    надежда в мъдростта, защо?
    От Господа поисках прошка
    за мойте мънички вини...
    ...

    !!!
  • Страхотно посвещение, тръпки ме побиха!
    Сигурна съм, че ти е простила, мила Криси!
  • Как съм пропуснала и аз да те прегърна
    и да ти кажа, че мислите на човек са чисти
    и Божии, а някои от делата не са наши...
    С обич и поклон!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...