Jan 18, 2008, 4:16 PM

Прошка

  Poetry » Other
1.3K 0 24
 

                                                                                            В памет на свекърва ми.

                                                                                            Почивай в мир... 
 

Лицето бледо и безмълвно...

навред е болка и тъга...
Душата с ангели полита -
те водят я към вечността...
Защо не можеме приживе
да се обвием със любов?
Души на светло да политнат,
а не под тъмен бял покров?... 
Успяхме ли да си простиме?
Какво делихме, за какво?
Защо, за Бога, не открихме
надежда в мъдростта, защо?
От Господа поисках прошка
за мойте мънички вини...
Не бях тъй мъдра като днеска.
Прости ми, моля те... и ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • ,,Защо не можеме приживе
    да се обвием със любов?
    Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?...''

    Колко точно казано-покров който разделя светлината и тъмнината, живота и смърта. Да, защо ли винаги когато има край се сещаме за прошката и забравяме за болката? А не е ли можело да мине без болка? Какво делиме преживе? Какво взимаме след това?
    Силен, много силен е стиха ти, Криси и страшно мъдър!
    Поздравления за тази сила!
    Прегръщам те!

    п.п. А къде ли съм бляла, че чак сега го виждам?
  • Много силен стих!

    Защо не можеме приживе
    да се обвием със любов?
    Души на светло да политнат,
    а не под тъмен бял покров?...

    Много мъдри думи ,пропити с много болка !
    Поздрав ,Криси!

  • Успяхме ли да си простиме?
    Какво делихме, за какво?
    Защо, за Бога, не открихме
    надежда в мъдростта, защо?
    От Господа поисках прошка
    за мойте мънички вини...
    ...

    !!!
  • Страхотно посвещение, тръпки ме побиха!
    Сигурна съм, че ти е простила, мила Криси!
  • Как съм пропуснала и аз да те прегърна
    и да ти кажа, че мислите на човек са чисти
    и Божии, а някои от делата не са наши...
    С обич и поклон!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...