7 авг. 2013 г., 18:31

Прошка

632 0 0

Прошка

 

Усъмних се в тебе, Народе…!?

Усъмних се в твоята сила.

Че си още в мрака – прободен

от богохулното жило.

 

Обвиних те – ялово семе

и не можеш да раждаш юнаци…

А войводите благо си дремят

в палатите – с пълни калпаци.

 

И пропуснах да чуя тътнежа

на справедливия гняв.

Който връща човешката нежност

в родолюбивата сплав!

 

Аз видях как лавина от Вяра

през площада премина с власт!

А Надежда прогони кошмара

и Любовта върна в нас.

 

И сега  коленичил в тревата

аз протягам ръцете свободен –

на потомци да хваля делата

и да моля за прошка

                                      Народа!

                           

 

                                                                     Дечко Йорданов

 

25.06.2013 г.

Ботевград

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Делчо Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....