Прошка
Прошка
Усъмних се в тебе, Народе…!?
Усъмних се в твоята сила.
Че си още в мрака – прободен
от богохулното жило.
Обвиних те – ялово семе
и не можеш да раждаш юнаци…
А войводите благо си дремят
в палатите – с пълни калпаци.
И пропуснах да чуя тътнежа
на справедливия гняв.
Който връща човешката нежност
в родолюбивата сплав!
Аз видях как лавина от Вяра
през площада премина с власт!
А Надежда прогони кошмара
и Любовта върна в нас.
И сега коленичил в тревата
аз протягам ръцете свободен –
на потомци да хваля делата
и да моля за прошка
Народа!
Дечко Йорданов
25.06.2013 г.
Ботевград
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Делчо Йорданов Всички права запазени
