Прошка

Прошка

Усъмних се в тебе, Народе…!?

Усъмних се в твоята сила.

Че си още в мрака – прободен

от богохулното жило.

Обвиних те – ялово семе

и не можеш да раждаш юнаци…

А войводите благо си дремят

в палатите – с пълни калпаци.

И пропуснах да чуя тътнежа

на справедливия гняв.

Който връща човешката нежност

в родолюбивата сплав!

Аз видях как лавина от Вяра

през площада премина с власт!

А Надежда прогони кошмара

и Любовта върна в нас.

И сега  коленичил в тревата

аз протягам ръцете свободен –

на потомци да хваля делата

и да моля за прошка

                                      Народа!

                                                                     Дечко Йорданов

25.06.2013 г.

Ботевград