ПРОШКА
Да поискаме прошка в този ден, тук, сега
и потърсим смирение в устоите Божи;
а душата ни гневна – като буйна река –
да намери покой в лабиринта си сложен.
Тежки казани думи от сърце да простим
и пречистиме зло в ритуални огньове.
Всяка болка и грешка със любов да платим
и животът да стане по-малко греховен.
Да си кажем „Прощавай!” и налеем в бокал
капка обич в сълза, без която не можем...
Щом на себе си прошка първо всеки е дал -
ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни.
© Анахид Чальовска Все права защищены
ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни."
Да бъде - за всеки!