17 feb 2010, 10:12

Прошка

  Poesía » Otra
1.8K 1 14

ПРОШКА

 

Да поискаме прошка в този ден, тук, сега

и потърсим смирение в устоите Божи;

а душата ни гневна – като буйна река –

да намери покой в лабиринта си сложен.

 

Тежки казани думи от сърце да простим

и пречистиме зло в ритуални огньове.

Всяка болка и грешка със любов да платим

и животът да стане по-малко греховен.

 

Да си кажем „Прощавай!” и налеем в бокал

капка обич в сълза, без която не можем...

Щом на себе си прошка първо всеки е дал -

ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Щом на себе си прошка първо всеки е дал -

    ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни."

    Да бъде - за всеки!
  • Пропуснала съм този стих в деня за опрощение. Прости ми, Ани!
    Но мисля, че дълбоката символика и философия на този ден всеки един я носи в себе си през всичките си дни - твоето поетично обобщение звучи празнично, с една дълбока осмисленост за равновесието в сложния и така дълбоко обвързан с другите, духовен мир на човека.
    Благородна позиция и ярки послания, които ще запомня!
  • да грешиш е човешко...
    да прощаваш - БОЖЕСТВЕНО...!
    не са много хората,които от душа ще поискат прошка,
    както не са много хората, които ще я дадат, загърбили лошите спомени....!

    вълчи прегръдки, Анчо...!!!
    все по стойностни стихове....!!!
  • Прошката е предимно за прощаващия...
    Просто да ти е и ти прости, ако с нещо сме сгрешили волно или неволно....
  • Да. Първо на себе си.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...