17 feb 2010, 10:12

Прошка

  Poesía » Otra
1.8K 1 14

ПРОШКА

 

Да поискаме прошка в този ден, тук, сега

и потърсим смирение в устоите Божи;

а душата ни гневна – като буйна река –

да намери покой в лабиринта си сложен.

 

Тежки казани думи от сърце да простим

и пречистиме зло в ритуални огньове.

Всяка болка и грешка със любов да платим

и животът да стане по-малко греховен.

 

Да си кажем „Прощавай!” и налеем в бокал

капка обич в сълза, без която не можем...

Щом на себе си прошка първо всеки е дал -

ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Щом на себе си прошка първо всеки е дал -

    ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни."

    Да бъде - за всеки!
  • Пропуснала съм този стих в деня за опрощение. Прости ми, Ани!
    Но мисля, че дълбоката символика и философия на този ден всеки един я носи в себе си през всичките си дни - твоето поетично обобщение звучи празнично, с една дълбока осмисленост за равновесието в сложния и така дълбоко обвързан с другите, духовен мир на човека.
    Благородна позиция и ярки послания, които ще запомня!
  • да грешиш е човешко...
    да прощаваш - БОЖЕСТВЕНО...!
    не са много хората,които от душа ще поискат прошка,
    както не са много хората, които ще я дадат, загърбили лошите спомени....!

    вълчи прегръдки, Анчо...!!!
    все по стойностни стихове....!!!
  • Прошката е предимно за прощаващия...
    Просто да ти е и ти прости, ако с нещо сме сгрешили волно или неволно....
  • Да. Първо на себе си.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...