17.02.2010 г., 10:12

Прошка

1.8K 1 14

ПРОШКА

 

Да поискаме прошка в този ден, тук, сега

и потърсим смирение в устоите Божи;

а душата ни гневна – като буйна река –

да намери покой в лабиринта си сложен.

 

Тежки казани думи от сърце да простим

и пречистиме зло в ритуални огньове.

Всяка болка и грешка със любов да платим

и животът да стане по-малко греховен.

 

Да си кажем „Прощавай!” и налеем в бокал

капка обич в сълза, без която не можем...

Щом на себе си прошка първо всеки е дал -

ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Щом на себе си прошка първо всеки е дал -

    ще се сбъднат мечтите, макар невъзможни."

    Да бъде - за всеки!
  • Пропуснала съм този стих в деня за опрощение. Прости ми, Ани!
    Но мисля, че дълбоката символика и философия на този ден всеки един я носи в себе си през всичките си дни - твоето поетично обобщение звучи празнично, с една дълбока осмисленост за равновесието в сложния и така дълбоко обвързан с другите, духовен мир на човека.
    Благородна позиция и ярки послания, които ще запомня!
  • да грешиш е човешко...
    да прощаваш - БОЖЕСТВЕНО...!
    не са много хората,които от душа ще поискат прошка,
    както не са много хората, които ще я дадат, загърбили лошите спомени....!

    вълчи прегръдки, Анчо...!!!
    все по стойностни стихове....!!!
  • Прошката е предимно за прощаващия...
    Просто да ти е и ти прости, ако с нещо сме сгрешили волно или неволно....
  • Да. Първо на себе си.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...