Да си простим ли? Та какъв е смисъла?
От утре с думи пак ще се раняваме!
В един стих (пак за теб) го бях написала:
тази Любов ние не заслужаваме!
Да, Прошка е, и в църквата ще вляза.
Може би Той поне ще разбере...
Какво ли вече мога да Му кажа?
От болка съм разкъсана на две.
А може би да те потърся трябва
и да ти кажа думите, които...
и ти ще кажеш в отговор навярно
та уж да стане леко на душите ни...
Но до кога? До онзи миг, когато
ще стъпчем и последната Надежда?
За ден ще се отмие ли тъгата,
която от очите ни поглежда?
Не искай Прошка! Ще е лицемерие...
Не вярва никой в другия... Дори
на себе си ний нямаме довере!
(защото всеки в другия боли).
Сега отивам в църквата. Онази,
в която лъха Божият покой,
и всички мои страшни тайни пази...

Дано приеме прошката ми Той...

Павлина Соколова

'2012 г.