Прошка?
Да си простим ли? Та какъв е смисъла?
От утре с думи пак ще се раняваме!
В един стих (пак за теб) го бях написала:
тази Любов ние не заслужаваме!
Да, Прошка е, и в църквата ще вляза.
Може би Той поне ще разбере...
Какво ли вече мога да Му кажа?
От болка съм разкъсана на две.
А може би да те потърся трябва
и да ти кажа думите, които...
и ти ще кажеш в отговор навярно
та уж да стане леко на душите ни...
Но до кога? До онзи миг, когато
ще стъпчем и последната Надежда?
За ден ще се отмие ли тъгата,
която от очите ни поглежда?
Не искай Прошка! Ще е лицемерие...
Не вярва никой в другия... Дори
на себе си ний нямаме довере!
(защото всеки в другия боли).
Сега отивам в църквата. Онази,
в която лъха Божият покой,
и всички мои страшни тайни пази...
Дано приеме прошката ми Той...
Павлина Соколова
'2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени