Прошка на самотата

30 мар. 2022 г., 08:54

Поэзия

337 1 2

Утре сутрин ще запраша към далечните земи.

Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.

Който иска да остане, ще остане тихо с мен.

Помня всяка малка рана, но съм вече променен.

Ще простя на самотата, ако има за какво.

Тя е грубата позната на разбитото легло.

Със секундите флиртува и минутите брои.

На мъжа си не робува и в музеите крещи.

Не признава светофари. Не обича да мълчи.

Тя мечтае за фанфари и вселена от пари.

Самотата е робиня на страха... от самота...

Самотата е богиня. Не поглеждай към плътта.

Тази вечер гаснат гари, но на моята една

дама пуши сто цигари и прошепва ми с душа:

„Тази вечер ще запраша към далечните земи!

Забрави за всичко наше и на себе си прости!“