Прошка на самотата
Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво.
Тя е грубата позната на разбитото легло.
Със секундите флиртува и минутите брои.
На мъжа си не робува и в музеите крещи.
Не признава светофари. Не обича да мълчи.
Тя мечтае за фанфари и вселена от пари.
Самотата е робиня на страха... от самота...
Самотата е богиня. Не поглеждай към плътта.
Тази вечер гаснат гари, но на моята една
дама пуши сто цигари и прошепва ми с душа:
„Тази вечер ще запраша към далечните земи!
Забрави за всичко наше и на себе си прости!“
© Димитър Драганов All rights reserved.
