Прошка за вина
Татко мой, прости ми, нямах право
в миналото тебе да виня,
да раздавам "честни" правосъдия
в рамки да поставям любовта.
Млада бях. Неука, неграмотна
за човешката природа и душа.
Съдех хората с "морални" норми.
Етикети слагах. Стигма за вина.
Мина време и животът ми поднесе
пътища с различна светлина.
Борех се за слънцето над мене,
щастието търсейки сама.
Днес си спомних за една заръка
бащина, към вярна дъщеря,
все доброто в хората да диря
да раздавам с радост обичта.
Да не съдя строго. Да приемам
болката, тъгата, ревността.
Но и никога да не отричам,
любовта в хорските сърца.
Тез уроци уча ги системно,
в час по истина... и пак сама,
моля се пред паметта ти, татко,
прошка да получа - за вина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
