tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
Sep 23, 2009, 2:51 PM

Прошка за вина 

  Poetry » Other
830 1 20

Татко мой, прости ми, нямах право
в миналото  тебе да виня,
да раздавам "честни" правосъдия
в рамки да поставям любовта.

Млада бях. Неука,  неграмотна
за човешката природа и душа.
Съдех хората с "морални" норми.
Етикети слагах. Стигма за вина.

Мина време и животът ми поднесе
пътища  с различна светлина.
Борех се за слънцето над мене,
щастието търсейки  сама.

Днес си спомних за една  заръка
бащина, към вярна дъщеря,
все доброто в хората да диря
да раздавам с радост обичта.

Да не съдя строго. Да приемам
болката, тъгата, ревността.
Но и никога да не отричам,
любовта в  хорските сърца.

Тез уроци уча  ги  системно,
в час по истина... и пак сама,
моля  се пред паметта ти, татко,
прошка да получа - за вина.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??