Прошката
"Прости ми, мила!", тези думи
по цели нощи крадяха ми съня.
"Не са простими твойте грешки!"
отвърнато ехтеше ми умът.
И всяка дума, не добре подбрана,
превръщаше се във бетонена стена
и всеки жест, направен ненавреме,
ме заключваше зад стъклена врата,
на която липсваше ключът на бравата.
Не можех и със думи да я потроша.
Не можех да се скрия от забравата,
която ме преследваше в нощта.
Ако една жена не може да преглътне
малките заблуди във мъжа
и не може усмихната до него да осъмне,
какъв е смисълът във любовта?
И една любов ако не може да превърне
"Прости ми!" във любимите слова,
какъв е шансът искрата ù да пламне,
каква любов въобще е тя?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Тодоров Все права защищены
Много добър стих!
С най-приятелски поздрави.