Прошката

18.03.2010 г., 10:45 ч.

Поезия » Любовна

697 0 2

"Прости ми, мила!", тези думи
по цели нощи крадяха ми съня.
"Не са простими твойте грешки!"
отвърнато ехтеше ми умът.
И всяка дума, не добре подбрана,
превръщаше се във бетонена стена
и всеки жест, направен ненавреме,
ме заключваше зад стъклена врата,
на която липсваше ключът на бравата.
Не можех и със думи да я потроша.
Не можех да се скрия от забравата,
която ме преследваше в нощта.
Ако една жена не може да преглътне
малките заблуди във мъжа
и не може усмихната до него да осъмне,
какъв е смисълът във любовта?
И една любов ако не може да превърне
"Прости ми!" във любимите слова,
какъв е шансът искрата ù да пламне,
каква любов въобще е тя?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

BuRn_AliVe (Александър)

2010-04-06T21:36:38+03:00

Дерзай,адаш,винаги има смисъл! Много добър стих!
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2010-03-18T15:32:06+02:00

Привет, прости ми,но не се стърпях. Хубав е стихът ти, виждам завръщане някакво. Обаче...едно ''Прости ми'' добре, две - пак добре... Но когато е постоянно? Не важи само за жената С най-приятелски поздрави.