4 дек. 2014 г., 18:33

Прощална снимка

835 0 1

Не оставяй снимката да избледнее,

защото ний сме толкова красиви

и споменът не ще живее

дълго и щастливо в паметта ми!

 

Не оставяй дните ти да минат

в безцелно подреждане на книги

и сещай се ти и назад да гледаш

към хората отишли си завинаги!

 

Не оставяй слънцето с лъчите си,

което уж приветливо и мило,

да достигне книгата с снимките

и да изтрие цялото мастило!

 

Не оставяй мене, твоя стар приятел

да изчезне в миналото тъмно, страшно

и нека бъда наемател

на тази рамка стара, прашна…

 

Не оставяй нашата прощална снимка

да остане скрита в скрити вопли

и гледай я ти нявга да си спомняш

и споменът душата ти да топли…

 

                                         09.06.2014г. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилян Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...