Dec 4, 2014, 6:33 PM

Прощална снимка

  Poetry » Other
832 0 1

Не оставяй снимката да избледнее,

защото ний сме толкова красиви

и споменът не ще живее

дълго и щастливо в паметта ми!

 

Не оставяй дните ти да минат

в безцелно подреждане на книги

и сещай се ти и назад да гледаш

към хората отишли си завинаги!

 

Не оставяй слънцето с лъчите си,

което уж приветливо и мило,

да достигне книгата с снимките

и да изтрие цялото мастило!

 

Не оставяй мене, твоя стар приятел

да изчезне в миналото тъмно, страшно

и нека бъда наемател

на тази рамка стара, прашна…

 

Не оставяй нашата прощална снимка

да остане скрита в скрити вопли

и гледай я ти нявга да си спомняш

и споменът душата ти да топли…

 

                                         09.06.2014г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...