Dec 4, 2014, 6:33 PM

Прощална снимка

  Poetry » Other
834 0 1

Не оставяй снимката да избледнее,

защото ний сме толкова красиви

и споменът не ще живее

дълго и щастливо в паметта ми!

 

Не оставяй дните ти да минат

в безцелно подреждане на книги

и сещай се ти и назад да гледаш

към хората отишли си завинаги!

 

Не оставяй слънцето с лъчите си,

което уж приветливо и мило,

да достигне книгата с снимките

и да изтрие цялото мастило!

 

Не оставяй мене, твоя стар приятел

да изчезне в миналото тъмно, страшно

и нека бъда наемател

на тази рамка стара, прашна…

 

Не оставяй нашата прощална снимка

да остане скрита в скрити вопли

и гледай я ти нявга да си спомняш

и споменът душата ти да топли…

 

                                         09.06.2014г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...