26 янв. 2007 г., 03:30

"Прощално"

766 0 0
Виждам...
Самотата в пълния й блясък
Усещам, че не съм оставила следа

Аз говоря чрез стиховете си,
Но няма кой да ги почувства
Словата ти изплуват в спомени,
Но няма кой да се вслуша
Няма никой
Мен ме няма
Не оставих нищо за децата си
Защото листите ми се разпаднаха
Заедно със стиховете и разсъдъка ми
Овехтяха чувствата и думите,
Но аз живях достатъчно -
Бях истинска през тези две години
А сега е време за лъжи
Време е да лъжа себе си,
Че след мен остана диря...

22.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...