Jan 26, 2007, 3:30 AM

"Прощално"

Poetry

765 0 0

Виждам...
Самотата в пълния й блясък
Усещам, че не съм оставила следа

Аз говоря чрез стиховете си,
Но няма кой да ги почувства
Словата ти изплуват в спомени,
Но няма кой да се вслуша
Няма никой
Мен ме няма
Не оставих нищо за децата си
Защото листите ми се разпаднаха
Заедно със стиховете и разсъдъка ми
Овехтяха чувствата и думите,
Но аз живях достатъчно -
Бях истинска през тези две години
А сега е време за лъжи
Време е да лъжа себе си,
Че след мен остана диря...

22.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0