Jan 26, 2007, 3:30 AM

"Прощално"

Poetry

759 0 0

Виждам...
Самотата в пълния й блясък
Усещам, че не съм оставила следа

Аз говоря чрез стиховете си,
Но няма кой да ги почувства
Словата ти изплуват в спомени,
Но няма кой да се вслуша
Няма никой
Мен ме няма
Не оставих нищо за децата си
Защото листите ми се разпаднаха
Заедно със стиховете и разсъдъка ми
Овехтяха чувствата и думите,
Но аз живях достатъчно -
Бях истинска през тези две години
А сега е време за лъжи
Време е да лъжа себе си,
Че след мен остана диря...

22.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9