26.01.2007 г., 3:30

"Прощално"

758 0 0
Виждам...
Самотата в пълния й блясък
Усещам, че не съм оставила следа

Аз говоря чрез стиховете си,
Но няма кой да ги почувства
Словата ти изплуват в спомени,
Но няма кой да се вслуша
Няма никой
Мен ме няма
Не оставих нищо за децата си
Защото листите ми се разпаднаха
Заедно със стиховете и разсъдъка ми
Овехтяха чувствата и думите,
Но аз живях достатъчно -
Бях истинска през тези две години
А сега е време за лъжи
Време е да лъжа себе си,
Че след мен остана диря...

22.01.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...