феичка (Надежда)
18 12
18 февр. 2008 г., 13:21

Прощално 

  Поэзия » Философская
980 0 2
Смъртта пристига неусетно,
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.

По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.

Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта.

А човек се е родил, живее,
ден след ден, приближавайки смъртта.
Нека Бог даде ни сили да успеем,
да се изправим по-безгрешни във часа!

22.07.2007г.         
ще те нося в сърцето

© Надежда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??