Прощално
Смъртта пристига неусетно,
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.
Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта.
А човек се е родил, живее,
ден след ден, приближавайки смъртта.
Нека Бог даде ни сили да успеем,
да се изправим по-безгрешни във часа!
22.07.2007г.
ще те нося в сърцето
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.
Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта.
А човек се е родил, живее,
ден след ден, приближавайки смъртта.
Нека Бог даде ни сили да успеем,
да се изправим по-безгрешни във часа!
22.07.2007г.
ще те нося в сърцето
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Все права защищены
