феичка (Надежда)
18 12
Feb 18, 2008, 1:21 PM

Прощално 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 2
1045 0 2
Смъртта пристига неусетно,
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.
Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Random works

More works »