Feb 18, 2008, 1:21 PM
Прощално
Смъртта пристига неусетно,
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.
Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта.
А човек се е родил, живее,
ден след ден, приближавайки смъртта.
Нека Бог даде ни сили да успеем,
да се изправим по-безгрешни във часа!
22.07.2007г.
ще те нося в сърцето
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.
Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта.
А човек се е родил, живее,
ден след ден, приближавайки смъртта.
Нека Бог даде ни сили да успеем,
да се изправим по-безгрешни във часа!
22.07.2007г.
ще те нося в сърцето
© Надежда All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много тъжен,но силен,дълбоко докосващ стих!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Остава ни само да ги носим
в сърцето си...докато ни има.
натъжи ме...с обич, Надежда.