феичка (Надежда) феичка (Надежда)
18
Feb 18, 2008, 1:21 PM

Прощално

1.3K 0 2
Смъртта пристига неусетно,
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.

По неписани закони
всява болест и беди.
И безмилостна остава
пред поройни, сиротни сълзи.

Колко болка, колко мъка
след себе си вещае тя?
Тънат сърцата в неутешима разлъка.
Устата редят молитви в нощта.

А човек се е родил, живее,
ден след ден, приближавайки смъртта.
Нека Бог даде ни сили да успеем,
да се изправим по-безгрешни във часа!

22.07.2007г.         
ще те нося в сърцето

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0