13 окт. 2012 г., 19:06

Прощално 

  Поэзия » Философская
432 0 0
Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах
след силуета на далечен мираж.
На приятелите в кавички гърба си обърнах,
по-студени от ей този паваж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??