13 окт. 2012 г., 19:06

Прощално 

  Поэзия » Философская
359 0 0

Отворих вратата и тръгнах,

нарамила сакче с малко багаж.

Дори очите си назад не обърнах,

сама в тъмнината си дадох кураж.

 

Отворих вратата и тръгнах

след силуета на далечен мираж.

На приятелите в кавички гърба си обърнах,

по-студени от ей този паваж.

 

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??