13.10.2012 г., 19:06 ч.

Прощално 

  Поезия » Философска
394 0 0

Отворих вратата и тръгнах,

нарамила сакче с малко багаж.

Дори очите си назад не обърнах,

сама в тъмнината си дадох кураж.

 

Отворих вратата и тръгнах

след силуета на далечен мираж.

На приятелите в кавички гърба си обърнах,

по-студени от ей този паваж.

 

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??