Прощално

Oct 13, 2012, 7:06 PM

Poetry » Phylosophy

431 0 0

Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах
след силуета на далечен мираж.
На приятелите в кавички гърба си обърнах,
по-студени от ей този паваж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прощално

Искате да прочетете повече?

Random works