Oct 13, 2012, 7:06 PM

Прощално 

  Poetry » Phylosophy
392 0 0

Отворих вратата и тръгнах,

нарамила сакче с малко багаж.

Дори очите си назад не обърнах,

сама в тъмнината си дадох кураж.

 

Отворих вратата и тръгнах

след силуета на далечен мираж.

На приятелите в кавички гърба си обърнах,

по-студени от ей този паваж.

 

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??