3 июл. 2007 г., 09:22

ПРОЩАЛНО

819 0 2

ПРОЩАЛНО

Е, скъпи мой, това е краят.

Вдигни глава и продължи напред.

Аз не искам, даже не желая

да продължа напред със теб.

Ти си мрак, затулващ светлината.

Не си ми вече мил дори.

Ти си миналото в тъмнината.

Не ми показвай своите очи.

Живях години аз до тебе,

но ти изобщо не разбра

какво се крие вътре в мене,

къде аз искам да летя.

Върви. Там някъде те чака

някоя прокълната душа.

Върви и дай и мрака,

а мен ме остави да полетя.

23.06.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...