ПРОЩАЛНО
Е, скъпи мой, това е краят.
Вдигни глава и продължи напред.
Аз не искам, даже не желая
да продължа напред със теб.
Ти си мрак, затулващ светлината.
Не си ми вече мил дори.
Ти си миналото в тъмнината.
Не ми показвай своите очи.
Живях години аз до тебе,
но ти изобщо не разбра
какво се крие вътре в мене,
къде аз искам да летя.
Върви. Там някъде те чака
някоя прокълната душа.
Върви и дай и мрака,
а мен ме остави да полетя.
23.06.2007
© Мириам All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
