25 сент. 2019 г., 01:09

Прощално

643 1 1

 

Прощално

 

Последният ми пристан е земята.

Ще ме прегърне в хладната си гръд.

Но тя ще ме лиши от светлината

като поеме тленната ми плът.

 

Дали ще съжалявам за живота?

Прекрасен бе! Такъв го изживях!

Обичах лудо! Страдах и жестоко!

Да стана друг така и не успях!

 

Ще ме запомниш ли, това не зная!

След мене друг ще дойде може би?

Дали ще съм във Ада или в Рая

не искам във очите ти сълзи!

 

Обичам те! Дори да ме забравиш

за двамата живей-за теб и мен!

Щастлив ще съм ако цветя оставиш

на гроба ми във някой слънчев ден!

 

Бъди щастлива и живей за двама,

а аз ще съм със тебе всеки час!

Ще чакам тук където друго няма!

А ти живей за двама ни! За нас!

 

24.09.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...