25 сент. 2019 г., 01:09

Прощално

641 1 1

 

Прощално

 

Последният ми пристан е земята.

Ще ме прегърне в хладната си гръд.

Но тя ще ме лиши от светлината

като поеме тленната ми плът.

 

Дали ще съжалявам за живота?

Прекрасен бе! Такъв го изживях!

Обичах лудо! Страдах и жестоко!

Да стана друг така и не успях!

 

Ще ме запомниш ли, това не зная!

След мене друг ще дойде може би?

Дали ще съм във Ада или в Рая

не искам във очите ти сълзи!

 

Обичам те! Дори да ме забравиш

за двамата живей-за теб и мен!

Щастлив ще съм ако цветя оставиш

на гроба ми във някой слънчев ден!

 

Бъди щастлива и живей за двама,

а аз ще съм със тебе всеки час!

Ще чакам тук където друго няма!

А ти живей за двама ни! За нас!

 

24.09.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...