Sep 25, 2019, 1:09 AM

Прощално

  Poetry » Civic
640 1 1

 

Прощално

 

Последният ми пристан е земята.

Ще ме прегърне в хладната си гръд.

Но тя ще ме лиши от светлината

като поеме тленната ми плът.

 

Дали ще съжалявам за живота?

Прекрасен бе! Такъв го изживях!

Обичах лудо! Страдах и жестоко!

Да стана друг така и не успях!

 

Ще ме запомниш ли, това не зная!

След мене друг ще дойде може би?

Дали ще съм във Ада или в Рая

не искам във очите ти сълзи!

 

Обичам те! Дори да ме забравиш

за двамата живей-за теб и мен!

Щастлив ще съм ако цветя оставиш

на гроба ми във някой слънчев ден!

 

Бъди щастлива и живей за двама,

а аз ще съм със тебе всеки час!

Ще чакам тук където друго няма!

А ти живей за двама ни! За нас!

 

24.09.2019 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...