25.09.2019 г., 1:09

Прощално

642 1 1

 

Прощално

 

Последният ми пристан е земята.

Ще ме прегърне в хладната си гръд.

Но тя ще ме лиши от светлината

като поеме тленната ми плът.

 

Дали ще съжалявам за живота?

Прекрасен бе! Такъв го изживях!

Обичах лудо! Страдах и жестоко!

Да стана друг така и не успях!

 

Ще ме запомниш ли, това не зная!

След мене друг ще дойде може би?

Дали ще съм във Ада или в Рая

не искам във очите ти сълзи!

 

Обичам те! Дори да ме забравиш

за двамата живей-за теб и мен!

Щастлив ще съм ако цветя оставиш

на гроба ми във някой слънчев ден!

 

Бъди щастлива и живей за двама,

а аз ще съм със тебе всеки час!

Ще чакам тук където друго няма!

А ти живей за двама ни! За нас!

 

24.09.2019 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...